Разменям мое за твое

неделя, 28 април 2013 г.

| | |

Една прекрасна инициатива. Хубаво е да отидеш и да видиш, че все още има хора, които гледат на книгите със същия плам като теб. Мястото беше много приятно и готино украсено, за да можеш още на влизане да разглеждаш висящи тук таме книжки. А ако си избереш някоя летяща книга, милите момичета там те снабдяват веднага с ножичка и скоро имаш своята нова книжка, която не само може да лети, но може да те накара и теб да полетиш. Идеята е страшно хубава, хората бяха невероятно позитивни, а книгите бяха прекрасни и не чак толкова прекрасни. Бяха също толкова различни, както и хората, които ги разглеждаха, оценяваха, харесваха, даваха, взимаха, обгрижваха с внимание и обич. Но съм сигурна, че всеки е успял да намери нещо интересно, нещо което да го грабне. Хубаво е да се възпитава желание и любов към книгата. Впечатлих се на многото детски книжки, които имаше в началото на деня, а към края на деня, когато минах отново, нямаше почти нито една. Дано някой е довел и децата си там. Любовта към книгите се гради също като възпитанието, идеите и личността на човек. Ако едно дете не види книга през живота си, а слуша само БигБрадър и чалга, трудно ще посегне към нея и като по-голямо. Но едно дете израснало в обстановка с книги, е виж това е друго...

Но да поговорим за разликата...разликата, която виждам някъде измежду интересното четиво и любимата книга.
Предварително искам да поясня, че не искам да кажа нищо лошо за организаторите! Това са едни прекрасни хора, които правят едно прекрасно събитие! Те вдъхновяват! Уважавам ги безкрайно много за идеята и въобще за това което правят.
Но се чудя...дали не трябва да има нещо като две събития или подсъбития. Или едно събитие, което да се разделя на две...или примерно част от него да има точен час, нещо като програма. Не се сърдете, само давам идеи. Не знам как да го обясня, но ще опитам. :) Едното събитие да бъде подарявам мое за твое. Събитие, на което всеки да може да отиде да даде каквито книги пожелае, защото вече не са му нужни, чел ги е хиляди пъти, има ги поне в две копия и тн и тн. Книги, които не трябват на едни, а са ценни за други. Примерно аз си признавам, че вече трилъри не чета, отивам и давам моите трилъри на някой фен запален по тях, като ги оставям там в онези симпатични кошнички, а скоро те намират своя нов стопанин в лицето на някого и той се радва, че е намерил това което търси. Това, което един търси, а друг смята за ненужно, може да бъде всичко. От романите на Иван Вазов, които едно момче грабна днес до детските книжки, които един има, а друг не, та чак до учебниците по механика и математика. За един те вече са стари, непотребни. Друг тепърва му предстои да си вземе изпита с тяхна помощ. Тук говоря за събитието, което днес видях, а именно подари ми книга, а аз ще подаря на теб, донеси книга и потърси своята из кошничките. Сигурна съм, че на всеки поне една ако не и повече книги са му намигнали отнякъде и са привлякли вниманието му. Чудесно събитие да потърсиш  
развлекателно ново четиво. 

Второто събитие, за което говоря е онова, в което има общуване, има обратна връзка, а книгите са по по най-отбрани. Онова събитие, в което всеки носи не каква да е книга, която не му е нужна, а книгата, която иска да сподели, защото вярва, че ще даде по този начин нещо на човека срещу себе си. Книгата, която сам той мечтае да обиколи, колкото се може повече хора, да ги накара да се замислят и така да промени света поне с мъничко. Защото аз наистина вярвам, че когато дадеш или препоръчаш книга, можеш да промениш целия свят на някого и го правиш. Понякога само с частица от него, друг път с цяла струя от нови идеи. Промяната може да бъде и цял обрат във възгледите на човек. Промяната може да бъде нова любов. Любов към още една прекрасна книга. Да накараш някого да се замисли, да му подариш идеи, да му подариш промяна, любов, наистина е  вдъхновяващо. И да хубаво е когато отидеш на събитие като днешното, изпълнен с енергия и желание да дадеш книгите си на някого, да поговориш с някого, да запалиш пламъка в него, а той в теб, не просто да подаряваш и да оставяш в кошничка, а наистина да размениш не само книги, но и книжни емоции и усмивки, това ми се вижда още по-велико. След като оставих книгите, които носех и докато си търся нещо интересно като за мен, чух някакъв човек, който влезе, носеше доста книги, но сподели, че се е надявал да разменя директно с някого и да сподели книжен опит. Мислех си същото в този едничък момент, но за жалост вече трябваше да тръгвам. Може би все пак споделяне е имало, просто аз не съм улучила момента. Надявам се да е така и е много хубаво ако е.

По принцип идеята да сложиш любимата си книга в кошничка и да очакваш просто някой да се изкефи като я прочете няма проблем реално да се случи и отново да ти донесе удовлетворение на вдъхновител. Просто не съм убедена колко хора реално го правят. А и обикновено, когато човек дава любими неща, той е емоционално свързан с тях и държи да види при кого ще пристигнат, кой ще е бъдещия притежател. Всъщност ми се е случвало да се запозная тепърва с някого, да го погледна и да му кажа ти трябва да прочетеш едиси коя книга. Някакво такова усещане за човека срещу теб, което дори не мога да обесня. Както и да е, та мисля си, че "Разменям мое за твое" всъщност може спокойно да се превърне в едно събития, което да има някаква поне ориентировъчна програма. За да знам, кога да отида и да разменя с някого най-любимата ми книга, а той да ми даде своята любима и да споделим книжката емоция от това да заразиш някого с ентусиазъм и вдъхновение, а отделно да знам кога да си занеса купчинката списания на National geographic,  която съм събрала и се чудя какво да правя, а за някого биха били интересно четиво.(а и видях, че някой е занесал няколко свои, но наистина не ми мина през ум като отивах натам да ги взема) 

Та говоря за разликата в интересното четиво и любимата книга... Разбирате ли ме? Знам, че това е много сложно и знам, че моята любима книга може въобще да не се хареса на теб или друг. Тук идва моментът как за един любимите книги са едни, за друг други. Това го разбирам. Но говоря за самото емоционално споделяне на книжни страсти.
:)
С удоволствие ще чакам отново събитието и другата година!
И отново едно благодаря на организаторите за хубавата инициатива :)

P.S. Ако някой е оставил Марина на Сафон нека знае, че именно аз съм новият й притежател, но признавам, че все още има други книги в списъка ми за четене, така че ще трябва да изчака засега. 

0 коментара:

Публикуване на коментар

Възникна грешка в тази притурка

Цитати от минали месеци :)

"Художникът може да гледа хубаво момиче и да види старицата, в която ще се превърне след време. По-талантливият художник гледа старицата и вижда колко хубава е била в младостта си. Великият худпожник вижда старата жена, изобразява я каквато е, но кара другите да виждат и хубавото момиче...още нещо-внушава на всеки малко почувствителен от глава лук, че момичето е още живо, затворено в това съсипано тяло. Пинуждава те да преживееш тихата, безкрайна трагедия, състояща се в това , че нито едно момиче не е прехвърляло осемнадесет години в съзнанието си,...каквото и да и причини безмилостното време. "

"Странник в страннастрана"

РобъртХайнлайн

„Големият брат не ни гледа. Той пее и танцува. Вади бели зайци от цилиндри. Големият брат се старае да привлече вниманието ти във всеки момент, докато си буден. За да не можеш да се съсреодоточиш. За да бъдат сетивата ти винаги притъпени. Той се стреми да убие въображението ти. Докато закърнее като апендикса ти. Стреми се да отвлича вниманието ти. Това постоянно разсейване е по-лошо от непрекъснатото наблюдение. Когато сетивата ти са притъпени, никой не сеинтересува какво можеш да си мислиш. Когато въображението на всички е атрофирало, никой не може да бъде заплаха..."

"Приспивна песен"

Чък Паланюк

„Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелство. Както, когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка, която го препълва, така и в поредицата от прояви на приятелство идва една, която грабва сърцето ти.”

„451˚ по Фаренхайт”

Рей Бредбъри