За сетивата и най-важното възприятие

вторник, 30 юли 2013 г.

| | |

Един ден реших да проведа малко психологическо изследване и да попитам различни хора около мен, познати и приятели един единствен въпрос, и така да направя едно малко проучване. Нали знаете как в приказките идва един джин, който изпълнява желания. Ами сега си представете, че иска нещо в замяна. Казва ви, че оттук нататък ще изпълнява всяко ваше желание, но в замяна иска нещо. И не просто нещо какво да е, а иска да вземе едно от най-големите ви богатсва. Той иска от вас едно от сетивата ви. Той не е много притенциозен и ще остави на вас да изберете от кое сетиво да се откажете.
Въпросът ми към всеки един участваш беше без кое сетиво мислиш, че би могъл да продължиш живота си почти нормално? Ако трябваше да се откажеш от едно, кое би било то?
Знам, че въпросът е малко извратен, малко краен. Но точно, защото всяко едно е истински важно ми беше интересно да разбера кое е най-важното и най-маловажното за различните хора. Това е като да сравняваш най-голямото си богатство- по-голямо от всяко друго. Често на въпроса какво е най-голямото ти богатство хората отговарят приятелите, любовта...но ако се замислят малко повече най-голямото богатство е това, че сме здрави и цели и, че можем да бъдем адекватни и да приемаме информация от околната среда и да я връщаме обратно и по този начин да изграждаме себе си точно чрез сетивата и по този начин  да вървим напред и да ни се случва всичко онова, което наричаме живот. Така най-голямото ни богатство биха могли да бъдат точно сетивата. А още по-голямо би могъл да бъде въздухът, който дишаме и все други такива неща, които не осъзнаваме колко важни са всъщност, защото постоянно ги имаме. Но тази статия не е за способността ни да оценяваме или да бъдем, тя е посветена на сетивата и на въпроса без кое сетиво би могъл да живееш, обоснован, както научно така и психологическиJ
Нека да минем първо през ума на хората или психологическата страна на въпроса
·                    За сетивата, които никой не избра(най-важните)
Никой не избра да се откаже от зрението си. Явно очите са един от най-важните органи за всеки от нас, защото ни дава най-пълна картина за околната среда. Затова зрението не се и помисля като възможен отговор на малкия ни казус. Кой би се отказал да вижда? По същия начин стои и въпроса с осезанието. За всеки човек досегът е наистина важен и дава прекалено много информация за света и прекалено много удоволствие, за да може човек да се откаже просто така. Слухът също бе споменат най-много веднъж. Представете си светът да е мълчалив и глух. Да е вечна тишина. Самата мисъл ме кара да се чувствам зле. Предполагам нещо такова е и с хората, които не биха могли да се откажат от слуха си.
·                    За сетива-втора класа(или по-малко важните)
В крайна сметка след трудния избор винаги хората твърдяха, че могат да се лишат или от обонянието или от вкуса си. Избор по-труден от всеки друг. Аз лично не бих могла да се лиша от обонянието си. То ми носи прекалено много, защото за мен ароматите са много силни и значещи. Но някои други хора не сметнаха обонянието за най-нужно. Казаха за какво ми е. Сякаш не знаят колко е неприятно, когато си болен и не усещаш вкуса на храната и не усещаш никакъв мирис. Разбира се, не съм казала, че ще е приятно да се лишиш от нещо толкова ценно. Тук е въпрос всеки какви жертви би могъл да направи. Жертва да не вкусваш или да не помирисваш в случая...
Имаше и доста хора избрали вкуса. За какво ми е сладко или солено, казваха те, като поне мога да чувам и виждам. И тук разбира се двете сетива вкус и мирис малко или много се сливат и това ме навежда на много и различни размисли.
Моят избор беше вкус. И бях твърдо убедена, че научно ще докажа защо мисля, че щетите биха били най-малки

Научната страна на въпроса
Оттам тръгна и моето малко изследване дали е възможно да нямаш вкус, примерно рецепторите ти в устата да не работят или да има проблем в сетивните полета в кората на главния мозък и съответно да не знаеш дали това, което ядеш е солено или сладко, но да знаеш, че е пържола или сладолед. Да нямаш вкус, но чрез обонянието и чрез други рецептори да си наясно какво ядеш и това да те прави пълноценен човек. Поне колкото би могъл да бъдеш без вкус...
Но за да обесня по-добре какво имам в предвид нека да направя кратко мозъчно въведение. Кората на главния мозък се дели на функционални зони, които биват три типа- сетивни, асоциативни и моторни.
Моторните зони са свързани с двигателните рефлекси и чрез тях се пращат команди от кората до съответния двигателен център в гръбначния мозък и съответно това води до движение на мускулатурата. С други думи кората на крайния мозък ръководи движенията на мускулите и съответно на цялото тяло в пространството. Като интересното тук е, че колкото по- сложно и прецизно е съкращението на дадените мускули, толкова по-голяма площ в кората заема неговата инервация. Така най-големите площи са свързани с инервацията на мускулите на ръката, на езика и на лицето.
Сетивните зони приемат аферентни нервни импулсни потоци, които идват от специфични рецепторни полета, преминават през специфични ядра в таламуса на междинния мозък и след това достигат до сетивната зона в кората на крайния мозък. Тези сетивни зони частично се припокриват, но въпреки това си имат установени места, които са проекция на съответните рецепторни полета или рецептори. Представете си кората на мозък като една карта с различни области. Не случайно бабите ни казват, че трябва да внимаваме да не се ударим в тила, защото можем да ослепеем. Всъщност там в тилната област се намира зрителната зона. Ако продължим да разглеждаме картата на мозъка ще видим, че слуховата зона е в слепоочната област и тн. Във всяка сетивна зона се получават нервни импулси произхождащи само от определен вид рецептори, създавайки първично усещане за организма в съответната сетивна зона. С други думи, когато вие усещате примерно вкус под формата на нервни импулси до мозъка стига информация за вкуса точно в определена вкусова сетивна зона от кората.
Около всяка сетивна зона в мозъка се разполага асоциативна зона. Там постъпва информация не само от специфичния рецептор, а от дразнене и на останалите рецептори. Тоест тук се събира информацията и от останалите сетива и се изгражда асоциация за нещата. Чрез тази зона ние не просто пием кафе, но осъзнаваме, че това е кафе.
Всъщност представете си, че пиете бира. Когато го правите от рецепторите по езика и в устата ви нервни импулси отиват до ядра в таламуса на междинния мозък, а след това до съответната сетивна зона в кората на крайния мозък. Вие регистрирате, че вкусът на бирата е горчив, сладникав (ако сте си купили плодова :) и тн. Но докато пиете студената бира освен рецепторите за вкус разботят и много други. Тези за температура откриват, че бирата е студена, механични в устата усещат нейната консистенция или наличието на пяна, обонятелните рецептори откриват аромата й, а очите виждат жълтеникавата пенеста течност и вече мозъкът знае- да, това е бира. Всички тези рецептори спомагат да се изгради асоциативната представа, усещането за нещо, както и личностните предпочитания. С други думи казано всички тези рецептори пращат импулси към асоциативната зона, където се изгражда цялостна картина на понятието бира. По-интересното е, че по този начин малко по-малко се изграждат и вкусовете на човек. Дали обича или не бира. Дали я обича повече с пържени картофи или с цаца, ако сте похапвали с бирата.  Дали обича кафе. Дали го обича със захар, с мляко или пък сметана, или чисто. Асоциативната зона изгражда представите ни.

При увреждане
Когато проследя увреждането примерно при вкуса ето докъде стигаме:
При увреждане на самите рецептори човек няма да получава, каквато и да е информация за вкуса на каквото и да било. Тогава сетивната зона в мозъка няма да получава нервни импулси. При увреждане на междинния мозък човек би могъл да изпадне в кома или да е жив, но да има много усложнено състояние.
Затова и моето изследване се пренесе напълно върху сетивните зони. Защото ако съм си измислила един герой и той трябва да живее без едно сетиво, но да живее нормално, то явно това би могло да бъде начина.
Така разбрах, че при разрушаване на сетивната зона на вкуса в кората разбира се както се досещате се загубва съответната сетивност-губиш усещането за вкус. Пиеш бира, но нямаш идея каква е на вкус. А при разрушаване на асоциативната зона се губи възможността за финна регулация на усещането, загубва се способността за оценка и изграждане на мнение дали това наистина е бира, а не лимонада примерно, както и най-важното дали бирата ти харесва.
Въпросът, който остана в главата ми е следния:
Ако един човек е имал и асоциативна и сетивна достатъчно изградена зона, но в един момент сетивната му зона се наруши. Нека бъде точно сетивната зона на вкуса. Той загубва вкуса си, но асоциативната зона остава там. Какво се случва тогава? Тогава човек пие бира, която дори не знае каква е на вкус, но всички останали сетива, както и останалата асоциативна преценка му казват ето това е бира. И все пак представете си да пиете кафе, да знаете, че е кафе, но да не можете да усетите дали е любимия ви вкус на кафе със сметана. Въпреки, че обонянието ще остане, а ароматът на кафе е неимоверно много силен.
Това е и моят скромен отговор на този малък казус. Да, може би човек не би ставал за дегустатор и не би продължил да изгражда нови вкусове, но ако е имал веднъж сетивна и асоциативна зона си мисля, че при загубата на сетивната, асоциативната може да му свърши доста добра работа. Би могла да компенсира така да се каже. Както и много силно да го дразни, че никога повече няма да усети вкуса на сладоледа, но...все пак е някакъв начин.

Въпросът е защо да избираме? Не можем ли да бъдем с всички свои сетива винаги и да не се изкушаваме на предложението на джина да ни изпълнява всякакви желания...Добре нека не избираме, но има хора, които нямат избор...
Всъщност днешната наука започва да прави все по-големи крачки към това хора с проблеми и нарушения в сетивата да могат да върнат своята сетивност.
Напоследък все повече чета за невропластиката и се надявам скоро да успея да напиша статия и за това. За да ви дам един любопитен поглед ще ви покажа историята на малкия Грейсън, който се е родил глух, тъй като не е имал изграден кохлеарен нерв и съответно не е могъл да чува. Лекарите са му сложили кохлеарен имплант, това е електронно устройство, което стимулира слуховия нерв с електрически импулси. Но за да разберете повече отделете само три минути, впрегнете любопитството си и всяко ваше сетиво и гледайте това:



0 коментара:

Публикуване на коментар

Възникна грешка в тази притурка

Цитати от минали месеци :)

"Художникът може да гледа хубаво момиче и да види старицата, в която ще се превърне след време. По-талантливият художник гледа старицата и вижда колко хубава е била в младостта си. Великият худпожник вижда старата жена, изобразява я каквато е, но кара другите да виждат и хубавото момиче...още нещо-внушава на всеки малко почувствителен от глава лук, че момичето е още живо, затворено в това съсипано тяло. Пинуждава те да преживееш тихата, безкрайна трагедия, състояща се в това , че нито едно момиче не е прехвърляло осемнадесет години в съзнанието си,...каквото и да и причини безмилостното време. "

"Странник в страннастрана"

РобъртХайнлайн

„Големият брат не ни гледа. Той пее и танцува. Вади бели зайци от цилиндри. Големият брат се старае да привлече вниманието ти във всеки момент, докато си буден. За да не можеш да се съсреодоточиш. За да бъдат сетивата ти винаги притъпени. Той се стреми да убие въображението ти. Докато закърнее като апендикса ти. Стреми се да отвлича вниманието ти. Това постоянно разсейване е по-лошо от непрекъснатото наблюдение. Когато сетивата ти са притъпени, никой не сеинтересува какво можеш да си мислиш. Когато въображението на всички е атрофирало, никой не може да бъде заплаха..."

"Приспивна песен"

Чък Паланюк

„Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелство. Както, когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка, която го препълва, така и в поредицата от прояви на приятелство идва една, която грабва сърцето ти.”

„451˚ по Фаренхайт”

Рей Бредбъри