Синестезия-дарба или порок

събота, 30 март 2013 г.

| | |


Когато сетивата се сливат...

„Изглеждаше толкова реално! Майкъл Уотсън усещаше, че може да докосне гладката повърхност на стъклената колона. Той добре знаеше, че пред него няма никаква колона, но не можеше да игнорира силното чувство за осезание. Видението не бе ново за него, връхлитало го бе много пъти със същия поразяващ реализъм - всеки път, когато опитваше студения вкус на ментовия чай той виждаше стъклената колона.”

Затворете очи...
Какво виждате, когато ви кажа цифрата 100?
Аз виждам преплетени шарки на сиви оттенъци. Не ме питайте защо, просто това виждам... Пробвайте. Сигурна съм,че вашата асоциация ще бъде друга...

Не сте ли се питали...

Какъв ли е вкусът на оранжевото? Може би портокалов? А какъв ли е звукът му? Може би прилича на бълбукащи мехурчета? Какъв ли е  вкусът на цифрата седем? Може би на цаца?
Много хора из целия свят имат отговор на тези странни за нас въпроси. Отговори, които не само си представят, но и реално усещат. Причината е в начина по който работи техният мозък и това състояние се нарича синестезия.
Синестезията съществува в много  и различни форми. Някои хора чуват звук всеки път, когато се сблъскат с дадена миризма. При други всяко число се свързва с различна композиция от триизмерни тела, има собствен цвят и форма или пък собствен шум. Някои усещат осезаемо тежестта или големината на различни предмети. Думите карат други не само да виждат пред себе си дадения обект, но и да имат реалното усещане, че го докосват. Някои хора усещат вкус щом чуят някоя дума, а други виждат цветове, когато слушат музика. Как точно става ли? Когато даден звук стигне до слуха на хората, „чуващи” цветовете, пред очите им се появява определен цвят, сякаш провесен върху прозрачен екран на няколко сантиметра пред очите им. Аналогични асоциации между звуците и цветовете придружават синестета през целия му живот като музикален съпровод на филм. Други хора пък могат да опишат дали музиката е сладка, солена, горчива или степчива.
 Най-често срещано е обвързването на отделните букви, цифри или цели думи с точно определен цвят. Един синестет може например да твърди, че буква Ж е по правило розова, цифрата 7 - жълта, а думата перо има синкави оттенъци. За други хора с подобна диагноза обаче тези цветове не са непременно същите. Оттук идват и множеството въпроси и голямото количество недоверие относно съществуването на Синестезията. Тъй като при всеки тя се изразява по различен начин и никой не би могъл да почувства нещата такива, каквито са при друг...

Причина за синестезията

Преди 19в твърдения като "виждам музиката!" и "чувам цветове!" са описвани като плод на прекалено развинтена фантазия наред с изказвания като "познавам бъдещето". След 19в синестезията става обект на постоянни изследвания. Въпросът дали тя е самозаблуда или реално явление отпада едва след като стават възможни мозъчни изследвания с функционален магнитен резонанс. Резултатите от тях показват, че в главите на синестетите се случват неща, които не са типични за останалите хора. Причините за това все още не са напълно изяснени. Една от основните теории е популяризирана от екип на University of California, San Diego. Според нея по някаква причина съседни региони от мозъка, отговарящи за различни възприятия, се активират помежду си. Онези синестети, които виждат цветни букви например, имат необичайно засилена връзка между областите, отговарящи за разпознаване на текст и обработка на цветове. Затова и активирането на единия регион дава ефект върху другия. Думата "синестезия" означава смесено възприятие. Синестезията е състояние, при което възприятията се свързват едни с други. Тя не означава едновременно възприятие на две или няколко сетива, а това, че едно сетивно възприятие или идейна представа предизвиква в мозъка същевременно друга представа, от сетиво, което не е било стимулирано. Или с други думи Синестезията е обединение на две усещания, при което възприемането на информация от един сетивен орган задължително се комбинира с друг. Синестетите притежават необичайно тесни контакти между определени сензорни части на мозъка. Научното обяснение е, че в мозъците на хората с този феномен се задействат връзки, които обикновено са потискани и които останалите хора няма как да усетят по същия начин. На практика синестезията е личностно емоционално разкрепостяване и ние бихме могли да усетим странния свят на синестета само под въздействието на психотропни вещества и лекарства. Сред халюциногенните вещества, променящи съзнанието и изкуствено предизвикващи синестезии, най-популярни са LSD и мексалин. За разлика от състоянията при естествената синестезия интерсензорните преживявания на наркоманите имат кратка продължителност и са придружени с откъсване от действителността. Тъй като характерно за Синестезията е, че синестетите усещат различни неща, но знаят, че те не са реални(за разлика от един наркоман примерно). Синестичните образи са само в съзнанието и синестетът ги възприема само като част от него, а не  като част от реалността.

Как се предава синестезията?

Макар че може да бъде получена в резултат от травма, инсулт или наркотици, обикновено синестезията е генетично заложена. Тя често се среща в няколко последователни поколения от едно семейство. Момичетата могат да я наследят от двамата си родители, а момчетата - само от майката. Няма документиран случай за наследяване баща - син. Това навежда на мисълта, че предаването на синестезията е свързано с Х хромозомата. Проучвания, свързани с това състояние, показват, че то се среща по-често при жените, отколкото при мъжете.

Как се установява синестезията?

Различаването на синестезията от богатото въображение най-често се прави с проверка за устойчиви асоциации. Използва се тест, при който хората трябва да посочат с какъв цвят свързват определени букви, цифри и думи. Месеци по-късно тестът се прави за втори път. Синестетите имат над 90% съвпадение в отговорите, дори когато трябва да избират цветове от палитра с 16 милиона опции. Контролната група пък повтаря около 30% от първоначалните си резултати, при все че изборът за нея е стеснен до няколко десетки основни цвята.
Все още е неясно как се формират допълнителните възприятия - защо буква Ж, да кажем, е точно розова, а не зелена. Вероятно става въпрос за ранни асоциации на конкретния човек, които са се наложили при него с течение на времето. Интересно е, че според някои изследвания тези асоциации не са напълно случайни и индивидуални. Проучване на д-р Джулия Симнер от университета в Един­бург показва, че повечето синестети свързват буквата А с червено, ниските музикални тонове с тъмни цветове, а високите - със светли.
Учените смятат, че синестезията и творчеството са пряко свързани. На практика , синестетите най-често се оказват хора с интереси в областта на изкуството, литературата или математиката. Вероятно заради интензивността на възприятията, обикновено синестетът има добри умения в областта, в която се намират неговите синестетични качества. Например, когато във връзките участват цифри, това често се съпътства от добро умение за работа с числа, а когато са свързани буквите – от добро боравене с езика. Някои психолози считат, че синестезията е отзвук от състоянието на съзнанието в ранното детство и, че почти всички новородени са природни синестети. "Сетивата на децата не са диференцирани, а са смесени в своего рода синестетична бъркотия!" - обяснява американската психоложка Дафни Маурер. Може би защото детските сетива са все още необременени и по-разположени към откриването на други реалности.
С напредването на технологиите през последните години бяха създадени нови поколения медицински апаратури, с които се извършват прецизни изследвания на мозъците на синестети. Установено е, че когато хората, надарени с цветен слух, чуват даден звук, активират се и тези части от мозъка, които са свързани с възприемането на образи. Още е рано за цялостна теория, обясняваща активната комуникация между два обикновено независими центъра на мозъчната кора и въобще функционирането на човешкия мозък. Но ако учените съумеят да открият какво поражда тази странна интерсетивна връзка ще опознаят по-добре природата на човешкото съзнание.

Кои са синестетите?

Характерно за синестетите е, че са левичари. Установено е, че при жените се среща при някои наистина много интелигентни жени, докато при мъжете при пълнички мъже със склонност към оплешивяване. Разбира се това са само неща плод на някои статистически данни. Синестетите могат да бъдат хора които не могат да започнат каквато и да билa работа без всичко около тях да е в перфектна симетрия. Характерно за тях е също, че имат склонност да обръщат внимание на малките детайли/примерно позицията на оставената на масата книга и прочие/.

 А как живеят?
Ами ти как живееш с толкова бледи и притъпени  възприятия? Живееш, нали? Ами да, и те живеят. Родени са такива, с този талант или ощетение и са свикнали с него. Много хора имат Синестезия, а дори не го осъзнават. Други пък го бъркат с въображението. Някои хора се раждат синестети и цял живот живеят в своя свят на странни усещания, но не мислят, че това е странно. Това е техния живот и те са свикнали да си го живеят по своя начин. И сигурно ако можеха да видят през очите на нормален човек, светът би им се видял точно толкова странен, колкото на теб и на мен ни се вижда Синестезията... Въпреки че я наричат диагноза, синестезията не е нещо, от което хората се оплакват. По всичко личи, че допълнителните възприятия не само правят живота по-интересен, но и подсилват паметта. Цветовете, които се появяват пред очите на човек, могат да помогнат в разпознаването на музикални тонове или в запомнянето на думи и числа. Вместо да търсят в главата си име, синестетите могат да си спомнят, че то е оранжево на цвят, има вкус на маслини или че мирише на мента. Освен всичко друго синестезията е на почит сред хората на изкуството, които нарочно я търсят в една или друга форма. В техния свят възможността да смесваш текст, цвят и музика е особено добре дошла.

А аз синестет ли съм?
Хм... разтършувах се из някои сайтове и ето няколко съвсем прости теста за Синестезия. Но знайте едно, не бъркайте Синестезията и богатото въображение. Вярно е, че са много тясно свързани, но въпреки това разликата е, че при Синестезията усещанията идват от само себе си. Примерно виждате нещо и веднага усещате друго. Винаги може да се замислите и да видите какво ще сътвори вашето богато въображение, но при Синестезията всичко става без мисъл.


http://www.youtube.com/watch?v=0-3cAc1tH50&feature=related



За любознателните, жадни да научат повече за синестезията препоръчвам филма When senses collide

1 коментара:

Dimitar Minchev каза...

Има ли вид синестезия ,при която хората разбират характера на едно число или буква?

Публикуване на коментар

Възникна грешка в тази притурка

Цитати от минали месеци :)

"Художникът може да гледа хубаво момиче и да види старицата, в която ще се превърне след време. По-талантливият художник гледа старицата и вижда колко хубава е била в младостта си. Великият худпожник вижда старата жена, изобразява я каквато е, но кара другите да виждат и хубавото момиче...още нещо-внушава на всеки малко почувствителен от глава лук, че момичето е още живо, затворено в това съсипано тяло. Пинуждава те да преживееш тихата, безкрайна трагедия, състояща се в това , че нито едно момиче не е прехвърляло осемнадесет години в съзнанието си,...каквото и да и причини безмилостното време. "

"Странник в страннастрана"

РобъртХайнлайн

„Големият брат не ни гледа. Той пее и танцува. Вади бели зайци от цилиндри. Големият брат се старае да привлече вниманието ти във всеки момент, докато си буден. За да не можеш да се съсреодоточиш. За да бъдат сетивата ти винаги притъпени. Той се стреми да убие въображението ти. Докато закърнее като апендикса ти. Стреми се да отвлича вниманието ти. Това постоянно разсейване е по-лошо от непрекъснатото наблюдение. Когато сетивата ти са притъпени, никой не сеинтересува какво можеш да си мислиш. Когато въображението на всички е атрофирало, никой не може да бъде заплаха..."

"Приспивна песен"

Чък Паланюк

„Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелство. Както, когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка, която го препълва, така и в поредицата от прояви на приятелство идва една, която грабва сърцето ти.”

„451˚ по Фаренхайт”

Рей Бредбъри