Защо игрите са полезни за мозъка?

сряда, 20 ноември 2013 г.

| | |
MRI снимка на мозъка

Вече веднъж се вълнувахме на тема какво причиняват компютърните игри на мозъка ни, но статията тогава беше насочена по-скоро към журналистически изследвания и общи разсъждения. Днес ще разгледаме една по-различна страна на нещата. Ще разгледаме научни изследвания на мозъка, който играе на игри.

Първо ще се спрем на изследване, което излезе неотдавна в Molecular Psychiatry (29 October 2013). Учени от университета Макс Планк, занимаващи се със структурата и функциите на мозъка, както и с невропластичност, твърдят, че видео игрите подобряват дейността на мозъка. Тези предположения са на базата на изследвания, които показват, че само след 30 минути на ден играене за два месеца се вижда повишаване на сивото мозъчно вещество в онези области на мозъка, които контролират съзнанието, паметта и стратегическото и пространствено мислене.

Едно от изследванията било с тестова група от хора, които 8 седмици са играели Super Mario 64 по 30 минути дневно.  Направени са MRI(Magnetic resonance imaging) снимки на мозъка на всеки играч преди и след провеждането на изследването. Двете снимки, направени във времето са сравнени помежду си за всеки един от участниците. Снимките на мозъците на играещите хора са сравнени и със снимки на хора, които не са играели за същото време на провеждане на изследването, така наречена контролна група от хора. Резултатите са много интересни. Те показват, че мозъците на тестовата група с „геймъри” показват значително повишаване на сивото мозъчно вещество в хипокампуса,  десния дорзолатерален, префронтален кортекс, както и от двете страни на малкия мозък. За разлика от тях контролната група няма подобни показатели.

/Няколко думи за хипокампуса. Нека бъдат точно три- стрес, памет и пространство. Хипокампусът е част от сивото мозъчно вещество на мозъка, също така е част от лимбичната система и играе важна роля за паметта и пространствената ориентация. Упражнява невроендокринен контрол върху секрецията на различни видове хормони сред които и глюкокортикоидните хормони, от които е и кортизолът, участващ в стресовите реакции на организма. Затова се смята, че има важна роля и в отговорите на организма към даден стресов дразнител и решаващо значение за осъществяване на стресови реакции в организма. Част от функциите му са свързани и с паметта, смята се, че прави връзката между краткотрайната памет и трайното запомняне. /

Екипът смята, че видео игрите могат да бъдат терапевтично средство за някои мозъчни заболявания, които засягат точно тези части от мозъка и най-вече именно хипокампуса. Примерно PTSD(Post-traumatic stress disorder)-заболяване на посттравматичния стрес е свързано с редукция в обема на хипокампуса и други региони отговорни за паметта. Когато обемът на хипокампуса е редуциран,  връщането назад в спомените не работи правилно и затова страдащите от това заболяване си спомнят единствено по неприятен начин всяко минало събитие. Тоест помнят само лошите моменти от миналото и те се наслагват в паметта им. Друг пример са шизофренията и болестта на Алцхаймер, които също са свързани с намаляване на размерите на хипокампуса. В други изследвания учени смятат, че играенете на компютърни игри би могло да бъде терапевтично средство и срещу някои други заболявания като хипокампалната склероза. Това представлява амнезия в резултат на увреждания в областта на хипокампуса. Тя се среща при възрастни хора, при които е запазена интелигентността, но е нарушена краткосрочната памет и болните са принудени да записват ежедневието си, защото на другия ден не го помнят.

Учените внимателно споменават , че трябва да се има в предвид, че все пак не всички игри са направени еднакви и няма как да се твърди, че всички носят един и същ подсилващ ефект върху мозъка, както проведеното изследване, но все пак с надежда твърдят, че нещо полезно като играенето би могло да се окаже иновативен метод за борба с някои от най-страшните заболявания на века.

Но дори и без заболявания с напредването на възрастта възможностите на ума да създава и запазва връзки намаляват. Затова учени от UC San Francisco правят изследване, при което намират начин за спиране на някои от негативните ефекти, които причинява възрастта върху мозъка чрез използването на компютърни игри, специално направени, за да подобрят съзнателен контрол на ума. Тяхното изследване, публикуванo в Nature, показва как специално направена 3D игричка може да подобрява паметта при здрави възрастни хора. Учените казаха, че изследването им подкрепя теорията за мозъчната пластичност, която напоследък е много нашумяла, но и обвинена в липса на научни факти, които да докажат дали промяната в мозъка при подобна тренировка на ума се запазва във времето и дали може да предизвика дълготрайни и значителни ефекти.
Изследователите нарекли играта NeuroRacer и в нея участниците трябвало да карат кола по извита писта като отвреме навреме по пътищата се показват различни видове знаци. „Шофьорите” са инструктирани докато насочват колата да следят с внимание какви знаци ще се покажат и да търсят специфични от тях, докато игнорират останалите. При откриването на специфични знаци да натискат определен бутон. Необходимостта от превключване между карането на колата и отговаряне на различните знаци създава условие за повече задачи или така наречения multitasking, който създава смущения в мозъка, които подкопават изпълнението на задачата. Открито е, че с възрастта тези смущения стават все по-големи и на умът му е все по-трудно да извършва т.н. multitasking. Интересното е, че при проведените изследвания възрастни хора на 65 до 80 години са играели по 12 часа дневно в продължение на месец и това е спомогнало за развитието на ума им като тези смущения са спаднали до ниво сравнимо с 20-годишен, който играе играта за пръв път, което за тяхната възраст си е голямо постижение. Обучението доказва подобрение на участниците в две важни направления: работа на паметта и задържане на вниманието.  
Adam Gazzaley, който е професор по неврология, физиология и психиатрия и ръководител на Neuroscience Imaging Center в UCSF казва, че това изследване е един мощен пример колко пластичен може да бъде умът, дори и при възрастни хора тази пластичност се е запазила. Той твърди, че играта NeuroRacer подкопава естествената човешка склонност към „минаване на автопилот” след като един път човек вече е усъвършенствал умението си за игра и кара умът да отиде по-далеч, отколкото възрастният човек си мисли, че може да отиде и то тласкайки го постепенно като добър учител. Нормално, когато човек стане по-добър в нещо, то му става по-лесно и неговият ум започва да „дреме”, осланяйки се на навика. Адам твърди, че при тази игра не е така, направена е нарочно така, че когато човек става по-добър, тя да става по-сложна и по-трудна и така да го тласка напред. Своето откритие ученият е подкрепил с изследване на мозъка на пациентите с електроенцефалограф, чрез който екипът му е открил изменения в невронната мрежа, която участва в съзнателния контрол. Ето и една картинка на активността на мозъка при възрастни хора, които са играли и такива, които не са. По-интересното е, че изследванията са направени отново след 6 месеца и се е оказало, че тези новоизградени нервни връзки са се запазили, друг  е въпросът, че няма как да се докаже, че те се запазват като цяло до края на живота на човек. Въпреки това вече има няколко изследвания, които доказват връщане на някои функции на мозъка при възрастни хора, така че може би най-добрият подарък за вашата баба е точно компютър или поне видео игра. 
Снимка представяща активността на мозъка при хора, тренирани на различен вид задачи в играта Neuroracer
Кратко клипче за случая
(Ако това не ви зарежда пробвайте тук

Следващото изследване, което ще разгледаме е от август тази година и отново засяга влиянието на видео игрите върху мозъка. Според учените от университета Куин Мери в Лондон(Queen Mary University) и UCL(University College London) игрите стимулират пъргавия и остър ум и стратегическото мислене. В изследването участвали 72 доброволци различни по възраст. Изследвана е тяхната съзнателна  пластичност (cognitive flexibility), това представлява способността на човек да се адаптира и реагира адекватно в дадения момент, да превключва бързо и гъвкаво между различни мисловни задачи, да обмисля проблеми, съставени от много части в търсене на решение. Две групи доброволци били тренирани да играят различни версии на Starcraft (стратегическа игра, в която играчите трябва да изградят организирана армия, за да се сражават срещу врага). Трета група играли The Sims(симулация на живота, която не изисква много запомняне или логически тактики). Всички доброволци играли игрите за 40 часа в период от 6 до 8 седмици и били подложени на различни психологически тестове преди и след това. За участниците имало определени критерии, на които трябва да отговарят. Един от тях бил да не играят отделно други игри повече от два часа седмично по принцип. Така повечето участници се оказали от женски пол тъй като много трудно се намирали мъже, които да играят игри по-малко от два часа седмично.


След проведеното изследване учените открили, че хората, които играели Starcraft били по-бързи и прецизни в изграждането на когнитивни съобразителни решения на задачи в сравнение с хората, играещи Sims. Доктор Brian Glass от Департамента по биологични и химични науки към университета Queen Mary, казва, че са направени предишни изследвания на екшън игри като Halo, в които са установили бързина в реакциите и взимането на решения на играчите, но при Starcraft резултатите били изумителни. Доказали са, че стратегическите игри повишават способността на човек да мисли и да взима правилни решения в движение, както и да се учи от грешките си. Ученият смята още, че така наречената "cognitive flexibility" , отразяваща човешката интелигентност, не е статична характеристика, а може да бъде тренирана и подобрявана чрез използването на забавни методи като играенето на игри. Доктор Glass допълва, че участниците, които са играли най-комплексната версия на играта за най-дълго време показват най-добри резултати в психологическите тестове, които са им направени след това. Това, което се опитват да разберат учените е как игрите водят до тези промени и дали тези подсилвания на ума са постоянни във времето, перманентни или напротив-намаляват с времето. Това е много важно, защото веднъж разбрали как действат игрите и дали това въздействие се запазва учените ще бъдат способни да мислят и в насока използването им в клиничната практика като терапия при някои мозъчни заболявания, за които споменахме по-рано.  

Ще кажете дотук добре, а какво да кажа на всички онези, които твърдят, че в игрите има твърде много насилие, особено екшън игрите и така наречените шуутъри(игри, в които имаш оръжие и се биеш наляво и надясно). Учените са доказали, че всъщност точно екшън игрите са най-непредвидимите, с най-висока скорост; игрите, които карат умът да заработи на най-високи обороти, така че за много кратко време да използва голям набор от съзнанието, за да направи много бързо най-правилния избор. Екшън игрите изискват от играча повишено внимание и по този начин водят до повишаване на периферното зрение и визуалното възприятие, водят до понижаване на ефекта на объркване на мозъка при бързодвижещи се обекти, както и спомагат за добра пространствена ориентация. Също така играенето на екшън игри се свързва с правилната преценка при взимане на мултитаск решения в напрегнати ситуации и способност да се отсеят мисловно правилните обекти, върху които мозъкът трябва да се съсреодоточи.    

Разбира се ако говорим за малки деца шутърите не са най-подходящите игри, да не кажа никак не са подходящи. Затова пък на децата се правят други изследвания. Изследвания на деца демонстрират доказателства за повишаване на умствените възможности при игра на Тетрис. По-интересно е изследване на младежи и хора на средна възраст, в което сравняват две групи от хора, едната играла Тетрис, а другата играла екшън игри. Резултатът е, че хората, играли екшън игри имат много по-бързо мислене, по-добра логика и предвиждане на случващото се, както и по адекватно реагиране в някои ситуации.


Има още много изследвания, бих казала повече от много за действието на игрите върху мозъка. Мозъчната платичност е научна област, която се радва на много внимание в последните години, а действието на компютърните игри вълнува още повече хора. Ако някой има по-голем интерес може да види линковете към научни статии и сайтове отдолу...

_______________________________________________________________________
Molecular Psychiatry , (29 October 2013) | doi:10.1038/mp.2013.120 

0 коментара:

Публикуване на коментар

Възникна грешка в тази притурка

Цитати от минали месеци :)

"Художникът може да гледа хубаво момиче и да види старицата, в която ще се превърне след време. По-талантливият художник гледа старицата и вижда колко хубава е била в младостта си. Великият худпожник вижда старата жена, изобразява я каквато е, но кара другите да виждат и хубавото момиче...още нещо-внушава на всеки малко почувствителен от глава лук, че момичето е още живо, затворено в това съсипано тяло. Пинуждава те да преживееш тихата, безкрайна трагедия, състояща се в това , че нито едно момиче не е прехвърляло осемнадесет години в съзнанието си,...каквото и да и причини безмилостното време. "

"Странник в страннастрана"

РобъртХайнлайн

„Големият брат не ни гледа. Той пее и танцува. Вади бели зайци от цилиндри. Големият брат се старае да привлече вниманието ти във всеки момент, докато си буден. За да не можеш да се съсреодоточиш. За да бъдат сетивата ти винаги притъпени. Той се стреми да убие въображението ти. Докато закърнее като апендикса ти. Стреми се да отвлича вниманието ти. Това постоянно разсейване е по-лошо от непрекъснатото наблюдение. Когато сетивата ти са притъпени, никой не сеинтересува какво можеш да си мислиш. Когато въображението на всички е атрофирало, никой не може да бъде заплаха..."

"Приспивна песен"

Чък Паланюк

„Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелство. Както, когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка, която го препълва, така и в поредицата от прояви на приятелство идва една, която грабва сърцето ти.”

„451˚ по Фаренхайт”

Рей Бредбъри