Зеленият път

неделя, 31 март 2013 г.

| | |

„Всички  ние дължим една смърт и изключения няма, зная това, но понякога, о Господи, зеленият път е толкова дълъг.”




















Пол Еджкоум е главен надзирател в затвора, от който никой не излиза. Затвор, в който жестоки престъпници чакат своя ред да се сбогуват с живота си. Всеки ден Пол вижда смъртта, той  я предизвиква, здрависва се с нея и я гледа в очите. Пол е обръгнал за своите срещи със смъртта, той знае с какви изроди си има работа и не се съмнява в справедливостта на занаята си. Докато в затвора не идва Джон Кофи. Огромен исполин, който е обвинен в убийството на две малки дечица. Великан, който се страхува от тъмното нощем... странник, който променя всичко в стария затвор.


Знаете ли, странно е колко хора по света им се иска да са гении, да имат особенна дарба, да бъдат уникални във всяко едно отношение. А не осъзнават какви щастливци са точно, защото са нормални хора. Защото таланта, дарбата- те са бреме, с което трудно някой би могъл да се справи. Особенно в света, в който живеем. Сега си представете, че имате дарба. Страхотна дарба. Как бихте живели с нея в това общество, което изритва различните и смазва, това което не разбира...?Как?


По принцип не съм голям фен на Стивън Кинг. Чела съм няколко негови книги и все още не ме е впечатлил твърде много... Но тази книга, тя ми се струва на светлинни години от другите му. В нея има много повече мисъл, в нея има чудеса, в нея има история и авторът прекрасно те води през цялото време, разкривайки я пред очите ти. По книгата е създаден и филм. Филмът е страхотен. Рядко по книга се създава филм, който да е толкова близък до нея и толкова добре направен. Той плътно следва съдържанието на книгата. Но книгата, както и може да предполагате, е по-голямо удоволствие. По-обширна, по-пълна, по-цяла, по-истинска...това е творбата, с която бих запомнила Кинг. Книга, която ти бърка отвътре, разчувства те и те кара да се замислиш наистина за много неща. 


Това е една история за доброто и злото, една история за нас хората и за нашето общество. За собствената ни жестокост и за страха от непредсказуемото.За това как всеки един ден от нашия живот рушим, унищожаваме това, което не бихме могли да създадем... За света, който сме изградили. Един жесток свят, в който доброто просто няма място и няма как да оцелее. И как тогава да се опитваме да бъдем по-добри?


0 коментара:

Публикуване на коментар

Възникна грешка в тази притурка

Цитати от минали месеци :)

"Художникът може да гледа хубаво момиче и да види старицата, в която ще се превърне след време. По-талантливият художник гледа старицата и вижда колко хубава е била в младостта си. Великият худпожник вижда старата жена, изобразява я каквато е, но кара другите да виждат и хубавото момиче...още нещо-внушава на всеки малко почувствителен от глава лук, че момичето е още живо, затворено в това съсипано тяло. Пинуждава те да преживееш тихата, безкрайна трагедия, състояща се в това , че нито едно момиче не е прехвърляло осемнадесет години в съзнанието си,...каквото и да и причини безмилостното време. "

"Странник в страннастрана"

РобъртХайнлайн

„Големият брат не ни гледа. Той пее и танцува. Вади бели зайци от цилиндри. Големият брат се старае да привлече вниманието ти във всеки момент, докато си буден. За да не можеш да се съсреодоточиш. За да бъдат сетивата ти винаги притъпени. Той се стреми да убие въображението ти. Докато закърнее като апендикса ти. Стреми се да отвлича вниманието ти. Това постоянно разсейване е по-лошо от непрекъснатото наблюдение. Когато сетивата ти са притъпени, никой не сеинтересува какво можеш да си мислиш. Когато въображението на всички е атрофирало, никой не може да бъде заплаха..."

"Приспивна песен"

Чък Паланюк

„Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелство. Както, когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка, която го препълва, така и в поредицата от прояви на приятелство идва една, която грабва сърцето ти.”

„451˚ по Фаренхайт”

Рей Бредбъри