Преди време имах удоволствието да присъствам на едно събитие,
което се надявам все по-често да се състои в България. Става дума за Ratio. Събитие, чиято цел е да промотира и популяризира науката, да даде на
любопитните един научен поглед над света, да вдъхнови пламъка на познанието. Ratio е една от най-прекрасните инициативи, които
наистина могат да дадат много на човек. Винаги е хубаво, когато хората са
любопитни, това ги кара да търсят и да знаят и по-важното да търсят смисъла в
науката, а не в мистиката. Събитие като това
вдъхновява хората да научат повече, а с това ги тласка към развитие.
Няма по-хубаво нещо от човек с буден ум и течаща мисъл. Още не съм чула кога
ще бъде следващото такова събитие, но веднага ще споделя, обещавам. Та когато бях на Ratio имах удоволствието да присъствам
на лекцията на една симпатична ексцентрична дама от University of the West of England, а именно Susan Blackmore. Нейната тема включваше някои интересни въпроси на
психологията като например какво означава човек да бъде съзнателен. Имаше и
биологична част, в която обеснява как стандартни мозъчни процеси се превръщат в
лични изживявания и други неща. Жената беше свикнала с публика и успяваше да я завладее.
Представянето й беше съдържателно, но и забавно. Освен това бе и провокативно. Лекторката попита дали камъкът е съзнателен? Дали насекомите са съзнателни? Дали висшите
животни са съзнателни? И най-накрая съзнателно ли е едно врещящо бебе? Какъв би
бил вашия отговор? А какво въобще значи да бъдеш съзнателен? Това е много
по-трудно да се каже, отколкото може би си представяте. Сигурна съм, че всеки
човек си е задавал подобни въпроси и много хора имат готови отговори, всякакви
отговори. В част от лекцията на професор Blackmore съзнанието беше обяснено като „aground illusion” на мозъка. Илюзия като нещо,
което те измамва, нещо което съществува не по начина, по който го виждаш. Един вид можем да възприемем, че това човек да бъде съзнателен е нещо като илюзия, която мозъкът създава- усещането на човек за самия себе си. Susan Blackmore беше посочила и една философска
интересна мисъл, свързана със съзнателното на Dave Thomas, а именно, че съзнанието е
свързано с въпроса „how physical processes in the brain give rise to subjective experience”
Мислех известно време над това. За съзнанието може да се
дадат много определения и да се разгледа в много различни аспекти. Моята гледна
точка тук ще бъде само малка частица от необятността на този въпрос. Затова
нека кажем, че съзнанието е това, което те кара да се чувстваш себе си. Както
лекторката попита: „Как се чувства един прилеп?” След което изкара доброволец и
го помоли да бъде прилеп. Но кой би могъл да знае как се чувства прилеп, какво е да бъде прилеп или
дали прилепът има съзнание. И отново стигаме до там какво е съзнание? Ако
разгледаме съзнанието като някакъв сбор от усещания, които карат човек да се
чувства като себе си на базата на миналия си опит, на базата на това което
собствените му рецептори му предават от външния свят и всичко това пречупено и
пресъздадено през собствения му мозък. Ако кажем, че съзнателен е човек, когато
е самоосъзнат, има усещане за себе си като човек, като част от обществото, като
личност със своите мисли и мечти, и копнежи. Ако разгледаме всяка наша
мотивация, воля, мечта, надежда, копнеж и желание като плод на съзнанието. Ако
това да имаме съзнание означава да притежаваме сетива, които да ни помагат да
придобием опит и след това да го обогатяваме, развивайки се в дадена посока.
Ако кажем, че всичко това е съзнателно. Всяко нещо, което ни се случва, всеки
човек, който познаваме всичко ни изгражда-гради нашето съзнателно Аз. Ние сме
някого. Всичко е съзнателно. Тогава съществуват ли несъзнателни хора? Сигурно
да, ще кажете, има толкова болестни състояния, в които мозъчните функции са
увредени, хората не осъзнават себе си. Илюзията се губи.
Дали това е чувството да бъдеш несъзнателен?
Интересна е и историята на Graham, мъж, също притежаващ синдрома
на Cotard.Graham разказва как един ден се събужда
и разбира, че всъщност е мъртъв. Той вярва, че в опит да се самоубие с
електрически уред във ваната, всъщност е успял да убие само мозъка си. Мъжът
казал на докторите, че мозъкът му е мъртъв или всъщност въобще липсва.
"It's
really hard to explain," –казва Graham.-"I
just felt like my brain didn't exist any more. I kept on telling the doctors
that the tablets weren't going to do me any good because I didn't have a brain.
I'd fried it in the bath."
Интересното
на този синдром е, че могат да се загубят и усещанията от някои рецептори, като
например усещането за вкус, мирис.
„I lost my sense of smell and taste. I didn't need to eat, or
speak, or do anything. I ended up spending time in the graveyard because that
was the closest I could get to death."
Човек не само става неосъзнат, но и загубва всякакъв смисъл и мотивация
за живот. Общественото животно в него не намира причина да бъде част от
обществото. Мозъкът му не усеща удоволствие и интерес от нищо, което прави, не
възприема никакво отражение на света и пречупване през логиката и разума на
човека. Малко по-малко човек започва да не разбира защо трябва да яде, спира да
се грижи за себе си и се стига до момент, в който умът е съвсем празен и чист.
Момент, в който мозъкът въобще не може да свърже мислите и да ги подреди. Момент, в който човек не е съзнателен...
"I didn't want to face people. There was no
point.I didn't feel pleasure in anything. I used to idolise my car, but I
didn't go near it. All the things I was interested in went away.There was no
point in eating because I was dead. It was a waste of time speaking as I never
had anything to say. I didn't even really have any thoughts. Everything was
meaningless."
Неврологът Adam Zemen, който се занимава със случая
твърди, че състоянието на пациента му е много интересно, защото мисловно Graham е някъде между живота и смъртта и изграждането на опит в пациента е невъзможно, той няма как да се развива повече, защото той няма стимул и няма как да върви
напред, защото няма чувства и усещания и няма съзнание за себе си и съзнание,
че има смисъл.Оказва се, че за да се развива разумът са нужни емоциите..
Научната страна на въпроса...
Невролозите провели някои експерименти с Graham чрез позитронно
емисионна томография на мозъка, за да могат да прегледат мозъчния му
метаболизъм. Това, което открили било много интересно- метаболитната активност
на големи части от фронталната и париеталната част на мозъка била страшно
ниска, толкова ниска, че напомняла на някого, който е във вегетативно състояние.
Както казал лекаря, неговата мозъчна активност отразявала функцията при спящ или
човек под анестезия. Лекарите признават, че да наблюдават подобна мозъчна
функция при буден човек е нещо уникално за практиката им. Те казват, че засегнатите
райони от мозъка са част от сложната активна система, която прави човека от
жизнен в съзнателен. Тази система е отговорна за способността на човек да се
връща назад в миналото, да мисли за бъдещето, за себе си , да създава у себе си
чувстото за себе си, чувството, че той е отговорен за действията си и те имат
своя смисъл.Graham признава, че няма никакви мисли и идеи за бъдещето, защото не чувства
смисъл да има бъдеще. Смята се, че отчасти
синдромът представлява състояние, при което връзките между някои центрове в
мозъка са нарушени и то именно частите на мозъка, които свързват емоцията и
разпознаването на нещата. (това са амигдалата и други лимбични структури).
Резултатът от липсата на правилни връзки е губене на чувство за реалност.
Най-голямият кошмар за човек в
случая е усещането, че е мъртъв и едновременно, че не може да умре. Тъй като
другите му усещания не съществуват и е останало само и единствено това, човек
започва да има желание за самоубийство. Интересно е също, че има някои
допълнителни не съвсем ясни последствия от болестта, които твърде вероятно се
дължат на хормонален дисбаланс като например опадване на космите на краката. Самия Graham се описва като проскубана кокошка след като най-накрая успяват да го излекуват. След лечението той отново изпитва жажда за живот и
удовоствие от него.
Друг пример за
този синдром е случая с 14 годишен пациент с епилепсия. Детето било много
депресирано и тъжно, нямало желание за игра, нито за общуване с хора, но
най-вече било емоционално неуравновесено и функциите му били забавени. Често
имало големи периоди от време, в които детето казвало, че всеки е мъртъв,
включително и дърветата. То описвало себе си като мъртво тяло, което се носи
наоколо. Понякога говорело как светът ще свърши след броени минути и проявявало
всякакъв вид страх и безпокойство, нормални симптоми за болестта. Момчето не
показвало мозъчна реакция на удоволствие при изследване с приятни стимули, нито
пък интерес в някакви какви да е действия или област.
Има
и много други примери, кой от кой по-безумни. Примерно жена, която решава, че е
мъртва и кара близките си да й устроят погребение като има претенции за ковчега
си и дори се муси, че цветът й не е достатъчно добър за умрял човек. Друга жена
която казва,че мирише на разложено моли близките си да я заведат в моргата; мъж, който си мисли, че е отишъл в ада, и хора, които се мислят за
безсмъртни, защото вярват, че вече са умрели, други, които се чудят защо са
мъртви, а още никой не ги е кремирал. За още
малко шантави забавни и тъжни истории вижте тук.
.jpg)
0 коментара:
Публикуване на коментар