~Компютърните игри, правят ли ни психопати?!~ :)

неделя, 14 април 2013 г.

| | |


Някога чудили ли сте се дали компютърните игри не разрушават мозъчните ви клетки? Някога замисляли ли сте се как бъркат в главата ви и си играят със съзнанието ви? Дали именно заради тях някои деца не стават психопати и убийци като пораснат? Ако никога не сте се замисляли за това означава, че със сигурност не сте родител. В днешно време доста родители откачат в момента, в който малкото им „съкровище” застане пред компютъра, залепено като с „Капчица” и не помръдне повече. Но реално погледнато, каквито и случаи да има компютърните игри всъщност не се хранят с хора...

Чува ли ли сте за Джак Томпсън? Той е американски адвокат, който е посветил голяма част от живота си, за да докаже, че компютърните игри са буквално изобретение на дявола и подтикват младежта към насилие. Според него около почти 100% от децата, които играят игрички по цял ден, ще станат психопати като порастнат. /Ако беше така досега светът да беше пълен само с психопати, но както и да е.../ Той е толкова сигурен в своята теория, че съди различните компании. Осъдил е не едно гейм студио поради какви ли не измислени причини. Всъщност наскоро му взеха лиценза поради измислените и малоумни обвинения, които постоянно отправя.
Примерно през 2004г. тинейджърът Поси е обвинен за студенокръвното убийство на цялото си семейство-баща си, мащехата си и 13-годишната си доведена сестра в някаква ферма близо до Ню Йорк.  Според Томпсън, който веднага е започнал дело срещу Rockstar, тяхна игра/GTA-Vice city/ е причината за това внезапно превъртане на момчето. Той казва, че именно играта е научила момчето как да борави с оръжия и го е превърнала в „забележително ефективен убиец”. Това е то, редовните упражнения на момчето в играта са го накарали да убие най-близките си хора. Интересно. Момчето дори не пипва реално оръжие. Освен това  никой не е изследвал колко е било тормозено и колко психически зле е било въпросното момче. Не мисля, че игрите биха могли да сторят това. Когато човекът превърта, той просто превърта. Няма значение дали ще играе игра, ще гледа филми, ще чете или просто ще се движи в обществото като обикновен човек. Всъщност повечето научни изследвания показват, че тези които превъртат изведнъж и стават психопати са хора, които са таяли всичко в себе си, най-често са живеели крайно праведно и в нормите и това ги е довело до пълно побъркване. Това е в единия случай. В другия случай т.н. луди са били насилвани и тормозени от родителите и близките си и по този начин са се родили измененията в психическото им състояние. Ако това реално се случва дали детето ще играе игри или няма не би имало особено значение. Със същия успех то би могло да гледа и филми. Всъщност когато по телевизията са пуснати първите екшъни доста хора са искали да бъдат спряни по същата причина, смятали са, че ще повлияят твърде негативно на обществото и много хора ще превъртят. И наистина нима не е същото да натискаш някакви си клавиши и да убиваш виртуални създания и да гледаш как бате Арни убива хора. Но екшъни продължават да се въртят по телевизионните канали и то все по-често. Защо тогава игрите да бъдат забранени? Ако един човек живее в подходяща среда и притежава гена на убиец дали ще играе игрички или ще гледа филми, нима не е едно и също. Ми хайде, нека забраним игрите и филмите, защото ни правят убийци;радиото и новините, защото ни показват реалността, в която всеки ден някой умира и е хиляди пъти по-страшна от всеки филм. Нека да забраним програмите за комуникация, защото ако си пишем с повече хора можем да направим коалиция и да убием някого, да направим масово клане или да оберем банка. Нека да забраним всичко и да живеем в праисторията. И какво? Пак ще се роди някой, който ще развие гена на убиец...И пак ще стане убиец. И игрите няма да имат нищо общо. 
Филми...игри...може би хората просто се нуждаят от нещо, което да обвиняват за собствената си животинска, хищническа природа, за собственото си болно съзнание, за собствената си жестокост.
Но търсенето на вина едва ли е единствената причина заради която хората мислят компютърните игри за опасни. Сред интересните факти за игрите се прокрадват някои трагични истории, които звучат доста страшно. Като например историята за едно китайско семейство, което е играло твърде много WoW/едва ли има нужда да пояснявам/. Играта била като наркотик за тях.Както и за доста нейни фенове, но при тях положението било наистина крайно. Били хипнотизирани от магията й, и то толкова силно, че забравили да нахранят бебето си и то клетото умряло от глад. С подобни легенди как мислите игрите биха имали хубав имидж. Всъщност като знам колко са хипнотизирани от тази игра някои хора съм склонна да вярвам, че е истина. Чувала съм, че хора умирали в компютърните зали в Китай, Тайланд, Кореа, защото не винаги си взимали достатъчно провизии за съответната няколко дневна игра с приятели. Тогава излиза, че игрите могат да те направят не убиец, ами самоубиец евентуално. Както и да е. Стига с китайците, толкова милиони китайци, естествено ще има поне едно лудо семейство, няколко пълни откачалки и може би още малко отгоре, просто няма начин... ;р
И все пак компютърните игри влияят на нашето съзнание, спор няма... Но какво е тяхното влияние? Мисля, че самите ние решаваме колко точно да им позволим да ни действат. Те са като инструмент в ръцете ни. Те могат да бъдат начин на релакс от ежедневния стрес и агресия около нас. Всичко зависи от нас самите и начина ни на мислене. Игрите са създадени, за да се забавляваме. За да избягаме за миг от реалността. Да, като дрога са и бързо се пристрастяваш , но не са убили никого. Хората са тези, които чупят, убиват, разрушават...и е нечестно и жалко да обвиняват някой друг за собствените си деяния.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Възникна грешка в тази притурка

Цитати от минали месеци :)

"Художникът може да гледа хубаво момиче и да види старицата, в която ще се превърне след време. По-талантливият художник гледа старицата и вижда колко хубава е била в младостта си. Великият худпожник вижда старата жена, изобразява я каквато е, но кара другите да виждат и хубавото момиче...още нещо-внушава на всеки малко почувствителен от глава лук, че момичето е още живо, затворено в това съсипано тяло. Пинуждава те да преживееш тихата, безкрайна трагедия, състояща се в това , че нито едно момиче не е прехвърляло осемнадесет години в съзнанието си,...каквото и да и причини безмилостното време. "

"Странник в страннастрана"

РобъртХайнлайн

„Големият брат не ни гледа. Той пее и танцува. Вади бели зайци от цилиндри. Големият брат се старае да привлече вниманието ти във всеки момент, докато си буден. За да не можеш да се съсреодоточиш. За да бъдат сетивата ти винаги притъпени. Той се стреми да убие въображението ти. Докато закърнее като апендикса ти. Стреми се да отвлича вниманието ти. Това постоянно разсейване е по-лошо от непрекъснатото наблюдение. Когато сетивата ти са притъпени, никой не сеинтересува какво можеш да си мислиш. Когато въображението на всички е атрофирало, никой не може да бъде заплаха..."

"Приспивна песен"

Чък Паланюк

„Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелство. Както, когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка, която го препълва, така и в поредицата от прояви на приятелство идва една, която грабва сърцето ти.”

„451˚ по Фаренхайт”

Рей Бредбъри