~Часът на чудовището~

Горях от нетърпение да прочета тази книга. Още щом ми я подариха и плъзнах пръсти по корицата й вече бях влюбена. Тя грабна сърцето ми още само докато разлиствах първите й страници без да съм прочела дори и ред. Не мога да изкривя душата си и да не спомена колко прекрасно оформление са постигнали Artline. Вълшебно е. Книгата не е просто думи, текст, тя дори не е просто история. Тя е магия. Творчески щрих. Изкуство. И докато четях нарисуваните образи от книгата ми въздействаха очудващо силно. Имаше момент, в който просто бях отворила на някоя картинка и стоях и я разглеждах дълго все едно прочитам текста кодиран в тъмните краски на чудовището.

За тази книга си има дори рецепта, начин на четене. Трябва да й сложат и упътване. Най-добре е да я прочетете вечер по тъмно, когато уютно сте се завили под одеалото и за предпочитане имате наблизо любим човек, който да прегърнете, когато ви стане тежко. Защото макар книгата да изглежда кратка, нарисувана, не мислете, че е детска, тя е сбор от преплитащи се чувства и мрачни краски, които ще се завъртят в ума ви, ще пленят душата ви и ще изкарат всяка една ваша истина, всяка, дори тези които сте покрили някъде надълбоко в съзнанието си, всъщност ще изкарат именно тях...

Романът се разказва за едно малко момче, чийто живот е пропит с тъмни щрихи. Светът му се тресе като при мощно земетресение, земята се разтваря под краката му, но то не е готовo за това. То не е готовo да се вгледа в реалността, затова на помощ му е дошло древно чудовище, което иска да му разказва приказки. Приказки, които ще променят момчето, ще променят и частица от вас. Накрая чудовището ще иска „най-опасното нещо, ще иска истината”, ще иска и малкото момче да разкаже своята приказка.

Не мисля, че някой е способен да прочете тази книга и тя да не го докосне. Всяка дума застава на гърлото на читателя и се вкопчва като костица отвътре. Запъва се в гърдите, попречва дишането, малко по малко се натрупва докато не дойде момент, в който напрежението трябва да излезе и очите ти се навлажняват неусетно. Краят действа като катарзис. Сякаш читателят извървява заедно с героя неговия път на самоосъзнаване и преоткриване, неговото собствено изследване на реалността. Това е едно пътешествие в търсене на истината за страха, за вината, за съвестта, за живота, за смъртта, за всичко онова, което е важно; търсене на истината, която носи всеки човек вътре в себе си, но която няма сила да признае. За онзи момент, когато на човек му е най-тежко, когато е сам, без надежда, която да крепи дните му, когато с всяка крачка се стреми да избяга от реалността, защото тя е ужасяващо черна, толкова тъмна, че съзнанието действа като подплашено животинче и първия инстинкт е да не я приеме, да се убеди, че тя не съществува.

 Това е книга за това как човек трябва да намери сили в себе си, за да продължи напред, дори когато си мисли, че няма напред. Това е книга за това как най-добрия начин човек да приеме реалността е като изследва истината, признае я пред себе си, поклони й се, хване я за ръка и продължи напред по-силен, дори могъщ. Защото истината е най-могъщия другар, който може да има всеки от нас. И когато човек няма силата да я приеме такава каквато е, тя го терзае, тя се пъха отвътре и бавно рони вътрешностите му, докато той не започне да крещи от болка. Защото истината трябва да излезе, тя не е създадена да бъде окована.