~Часът на чудовището~

понеделник, 8 април 2013 г.

| | |

Горях от нетърпение да прочета тази книга. Още щом ми я подариха и плъзнах пръсти по корицата й вече бях влюбена. Тя грабна сърцето ми още само докато разлиствах първите й страници без да съм прочела дори и ред. Не мога да изкривя душата си и да не спомена колко прекрасно оформление са постигнали Artline. Вълшебно е. Книгата не е просто думи, текст, тя дори не е просто история. Тя е магия. Творчески щрих. Изкуство. И докато четях нарисуваните образи от книгата ми въздействаха очудващо силно. Имаше момент, в който просто бях отворила на някоя картинка и стоях и я разглеждах дълго все едно прочитам текста кодиран в тъмните краски на чудовището.


За тази книга си има дори рецепта, начин на четене. Трябва да й сложат и упътване. Най-добре е да я прочетете вечер по тъмно, когато уютно сте се завили под одеалото и за предпочитане имате наблизо любим човек, който да прегърнете, когато ви стане тежко. Защото макар книгата да изглежда кратка, нарисувана, не мислете, че е детска, тя е сбор от преплитащи се чувства и мрачни краски, които ще се завъртят в ума ви, ще пленят душата ви и ще изкарат всяка една ваша истина, всяка, дори тези които сте покрили някъде надълбоко в съзнанието си, всъщност ще изкарат именно тях...
Романът се разказва за едно малко момче, чийто живот е пропит с тъмни щрихи. Светът му се тресе като при мощно земетресение, земята се разтваря под краката му, но то не е готовo за това. То не е готовo да се вгледа в реалността, затова на помощ му е дошло древно чудовище, което иска да му разказва приказки. Приказки, които ще променят момчето, ще променят и частица от вас. Накрая чудовището ще иска „най-опасното нещо, ще иска истината”, ще иска и малкото момче да разкаже своята приказка.
Не мисля, че някой е способен да прочете тази книга и тя да не го докосне. Всяка дума застава на гърлото на читателя и се вкопчва като костица отвътре. Запъва се в гърдите, попречва дишането, малко по малко се натрупва докато не дойде момент, в който напрежението трябва да излезе и очите ти се навлажняват неусетно. Краят действа като катарзис. Сякаш читателят извървява заедно с героя неговия път на самоосъзнаване и преоткриване, неговото собствено изследване на реалността. Това е едно пътешествие в търсене на истината за страха, за вината, за съвестта, за живота, за смъртта, за всичко онова, което е важно; търсене на истината, която носи всеки човек вътре в себе си, но която няма сила да признае. За онзи момент, когато на човек му е най-тежко, когато е сам, без надежда, която да крепи дните му, когато с всяка крачка се стреми да избяга от реалността, защото тя е ужасяващо черна, толкова тъмна, че съзнанието действа като подплашено животинче и първия инстинкт е да не я приеме, да се убеди, че тя не съществува.
 Това е книга за това как човек трябва да намери сили в себе си, за да продължи напред, дори когато си мисли, че няма напред. Това е книга за това как най-добрия начин човек да приеме реалността е като изследва истината, признае я пред себе си, поклони й се, хване я за ръка и продължи напред по-силен, дори могъщ. Защото истината е най-могъщия другар, който може да има всеки от нас. И когато човек няма силата да я приеме такава каквато е, тя го терзае, тя се пъха отвътре и бавно рони вътрешностите му, докато той не започне да крещи от болка. Защото истината трябва да излезе, тя не е създадена да бъде окована. 

0 коментара:

Публикуване на коментар

Възникна грешка в тази притурка

Цитати от минали месеци :)

"Художникът може да гледа хубаво момиче и да види старицата, в която ще се превърне след време. По-талантливият художник гледа старицата и вижда колко хубава е била в младостта си. Великият худпожник вижда старата жена, изобразява я каквато е, но кара другите да виждат и хубавото момиче...още нещо-внушава на всеки малко почувствителен от глава лук, че момичето е още живо, затворено в това съсипано тяло. Пинуждава те да преживееш тихата, безкрайна трагедия, състояща се в това , че нито едно момиче не е прехвърляло осемнадесет години в съзнанието си,...каквото и да и причини безмилостното време. "

"Странник в страннастрана"

РобъртХайнлайн

„Големият брат не ни гледа. Той пее и танцува. Вади бели зайци от цилиндри. Големият брат се старае да привлече вниманието ти във всеки момент, докато си буден. За да не можеш да се съсреодоточиш. За да бъдат сетивата ти винаги притъпени. Той се стреми да убие въображението ти. Докато закърнее като апендикса ти. Стреми се да отвлича вниманието ти. Това постоянно разсейване е по-лошо от непрекъснатото наблюдение. Когато сетивата ти са притъпени, никой не сеинтересува какво можеш да си мислиш. Когато въображението на всички е атрофирало, никой не може да бъде заплаха..."

"Приспивна песен"

Чък Паланюк

„Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелство. Както, когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка, която го препълва, така и в поредицата от прояви на приятелство идва една, която грабва сърцето ти.”

„451˚ по Фаренхайт”

Рей Бредбъри