.jpg)
Всеки от нас го има… може да е по-малък или по-голям, може да е на различно място по тялото, но всеки от нас има гъдел. Въпросът е какво представлява гъделът и защо го притежаваме?
Гъделът е дразнене на тактилните рецептори по кожната
повърхност на различни части от тялото, при което едновременно в мозъка се
изпращат огромно количество от нервни сигнали.
Според една от теориите
количеството на сигналите е толкова голямо, че мозъкът се обърква на кой от тях
първо да отговори. Всъщност представете си мозъка като един шеф с тефтерче,
който нарежда на своя работник-тялото какво да прави, има си цял списък и както
повечето шефове иска всичко да се изпълнява стъпка по стъпка по негово нареждане. Преди да се изпълни съответната задача за просъществяване на фирмата
не може дори да се погледне за съществуването на друга, защото сегашната е
по-важна. Говорим за градацията на усещанията и йерархията, която мозъкът
изгражда. За да ме разберете още по-добре си представете, че на един човек му
се ходи до тоалетната страшно много, зверски гладен е, каталясал е и му се спи
безумно много, но някой е стегнал примка около гърлото му и го души. Първото
нещо, което ще регистрира мозъкът ще бъде примката, нали. Поемането на въздух е
жизненоважно, освен това инстинктът за самосъхранение е доста силен…Ако
примката е премахната, следващото усещане, което ще има човекът е, че страхотно
силно му се ходи до тоалетната. Той няма и през ум да му минава да яде или да
спи ако го зове такава друга една нужда. След това ако са премахнати предните
два дразнителя и са останали само жаждата за сън и глада, то човек веднага ще
усети неистов глад и чак накрая ще може да си заспи спокойно след като е
похапнал. Разбира се се случва понякога, когато е зверски уморен организмът да
се предаде и да не иска да яде, но гладът присъства въпреки това, поне малко се
усеща. С този пример исках да поясня, че мозъкът регулира усещанията, подрежда
ги в една йерархия по важност и контролира организма. Когато обаче някой
погъделичка човек изведнъж от огромен брой тактилни рецептори идват огромен
брой нервни импулси, които мозъкът не знае как да степенува, те връхлитат
изведнъж и затова тялото отговаря объркано чрез конвулсии и
прикриване на части от него.
Защо се е
появил гъделът? Среща се хипотезата, че гъделът се е появил в
еволюцията и това е по-скоро защитна реакция на организма срещу врага, тъй като
при гъделичкане се скриват именно най-слабите места. Освен това сам не можеш да
се гъделичкаш, защото от теб самия не те е страх.
Но по-интересният
въпрос е защо не можем да се гъделичкаме сами? Или дори да успяваме усещането не наподобява това от външен дразнител. Усещането на гъдел се възприема от част от мозъка, която
се нарича соматосензорен кортекс. Чрез използването на магнитен резонанс се
проследяват изменения в мозъчната дейност при различни експерименти включващи
гъделичкане на различни места. Така при по-засилена тактилна стимулация от
външен източник се наблюдава по-усилена активност в соматосензорния кортекс. В
същия подобна дейност се наблюдава съвсем слабо при стимулация при собствени дразнения.
Това ясно доказва, че човек сам му е трудно да се гъделичка.
Освен областите в кортекса дори по-важна роля има малкия
мозък. Малкият мозък има роля в координирането на движението, както и във
възприемането на сигнали от гръбначния мозък и от моторните сектори от кортекса, които отговарят за
движението. С други думи от една страна неговата дейност се състои в сравняване
на очаквания отговор на стимула(който се осланя на низходящи команди от двигателния кортекс на мозъка) с
истинския отговор(който се осланя на сетивния резултат от рецепторите в кожата)
Ако двата отговора съвпаднат в малкия мозък се задейства механизма на потискане
на ефектите на стимулацията и крайният резултат от това е намалена активност в
соматосензорния кортекс и с това се намалява възприемането на гъдела. Тоест
това обеснява защо като се стегнем или като очакваме някой да ни погъделичка
гъделът може да изчезне. Това обеснява и защо не можем да се гъделичкаме сами,
защото не можем да се изненадаме. J Това е като следния пример: ако пожарната аларма
звънне изведнъж учениците ще се стреснат и ще им се стори много по-силна,
отколкото ако знаят, че ще има тренировъчна акция и учителят им е казал, че ще
чуят аларма. Предвиждането на стимула се оказва много важно. Ако се
направи опит с хора, докато очите им са завързани и не виждат тяхното усещане
за гъдел се засилва. Интересно е, че е наблюдавано значение и в сексуално
отношение. Изследвания с магнитен резонанс доказват, че гъделът, който се получава при дразнения от противоположния пол се усеща много по-силно. Затова някои учени
смятат, че гъделът е създаден като още един вид общуване при висшите организми.
Рибите нямат гъдел, нали? Един вид за изграждане на социални и дори сексуални
отношения между по-висшите организми. Други твърдят, че гъделът се приближава
по-скоро до болката, отколкото до удоволствието и подобни неща не биха могли да
бъдат казани. Проблемът с изследването на самото явление е, че
усещането е различно силно при всеки човек и дори при един и същи човек е
различно в отделните етапи от живота му и дори от деня му, тъй като е свързано
с физиологичното му състояние. Съответно при тези, при които усещането е твърде
силно е съвсем логично да преминава в болка.
P.S. Все още си чета по темата, но засега не мога
да си отговоря на един малко странен въпрос...всичко е ок, но има едно място на което си
имам гъдел и сама като се погъделичкам. Дали и при вас е така? Както си стоите
и четете това, преместете езика си назад в устата и опитайте с върха му съвсем
съвсем леко да погалите небцето си. Не минавайте грубо с върха му, а по-скоро
леко и ефирно. Усещате ли гъдел? Аз усещам неистов и краткото ми проучване
засега доказва, че има и други хора, които усещат доста голям гъдел там, дори
и при самогъделичкане. Айде пробвайте и кажете дали и вие сте от тях J)) И ако имате гъдел там защо само там да можем да се самогъделичкаме?? :)
Източници:
.jpg)
3 коментара:
и аз имам там гъдел :-)
И аз имам там голям гъдел :)
И аз имам там голям гъдел :)
Публикуване на коментар