И нека изкушението започне...сега!

 

   Обичам да казвам, че първият ден на панаира за книги трябва да е ден за размисъл. Да отидеш и просто да се насладиш на магията на книгите, на магията, че все още има толкова много хора, които четат, мислят, вървят напред и любопитстват, за да узнаят все повече. Всичко това ме кара да се чувствам някак вдъхновена.

   Затова първият ден трябва да е ден за размисъл... Да обиколиш всички издателства и да си набележиш прекрасни книги, да помечтаеш, че можеш да си ги купиш всичките. Разбира се, след това вечерта да направиш равносметка, премисляйки кои от тях са ти най-близки до сърцето и за кои ще можеш да отделиш пари от закуската си. Броиш стотинките в джоба. Цъкаш с език. После отваряш и касичката. :) Затова първият ден е ден за размисъл, за да може изборът да се уталожи в съзнанието ти и идеята, че книгата за теб е там и те чака да те завладее напълно. От втория ден трябва да се купува, а не от първия. Винаги обичам да го казвам... Но никога не успявам да удържа на думата си и винаги се изкушавам...

 И този път не беше изключение.

   На път за панаира срещнах моя приятелка, а тя ме попита накъде съм тръгнала така щастлива, когато й казах тя се засмя и ми каза: „Хаха ти на този панаир си като кифла в МОЛ” Засмях се и аз. Мисля, че реално никога няма да разбера, но съм напълно убедена, че усещането не е като на кифла в мол, а по-скоро като на Алиса в страната на чудесата... или нещо такова. Убедена съм. Не търпя противоречия!:)

   Първият ден на панаира беше страхотен, както винаги е бил за феновете като мен, които надушват мириса на книги и изпадат в екстаз. Обиколих много любими издателства, поговорих си с талантливи млади хора, които ми препоръчаха кои от кои по-прекрасни книги. Зарадвах се, защото идеята на панаира е не само да си купиш книга, а да има контакт и взаимност, да размениш думи с книжни хора като теб, а с тях и парченца страст от душата си и така да откриеш книгата точно за теб. Тази година има цял кът специално за тази работа. Можеш да седнеш да почетеш и да си поговориш с прекрасните млади хора от Книга за теб и Ozone.bg в голямо светещо кътче от панаира, пълно с подбрани книги. И така  с желание и взаимност да откриеш не коя да е, а твоята книга. Книгата, която само като погледнеш знаеш, че трябва да бъде твоя. Тя те вика, зове те, гъделичка те под лъжичката и както казва Мила ето тук само като я видиш и разбираш,че е достойна „дори да я вземеш в леглото си”. Всеки избира различно своята изгора. Днес попитох приятел как избира коя книга да си купи, а той каза, че никога не чете отзад резюмето, а просто отваря книгата на първата страница и се надява първото изречение да го грабне, когато не може да я отвори гледа заглавието и корицата, но никога резюмето отзад. Вчера друг мой приятел ми каза, че винаги когато избира да купи книга я отваря на безразборна страница и се зачита в даден абзац, за да оцени стила на автора и на произведението като цяло. Някои харесват заглавията, други начин на изразяване на автора, трети обичат стилните книги. Дори и за тях вече съществува издателство. Не познавам друго издателствто с такъв стил като Artline. Много от книгите им са малки произведения на изкуството. „Часът на чудовището” примерно, тя е изумителна. Когато книгата е направена с толкова внимание към детайла се чувстваш велико като читател, понеже усещаш, че е подходено с внимание и към теб самия. Но моят съвет е да се разходите като цяло край издателствата около Artline. Там са събрани все прекрасни чудесни книги. Не ги изпускайте. Всъщност има доста издателства, в които можеш да намериш поне по една-две книги, които задължително трябва да прочете човек. И като изключим настрана всички онези импулсивни хора, които наистина си купуват книга, защото се казва по даден начин, изглежда по даден начин или просто защото...ами защо не, ще останат онези пресметливи хора като мен, които обичат да четат предварително за книгите в книжни блогове като Азчета , като Книголандия и няколко още любими места, където обичам да надничам и може да видите отдясно. Защото така всяка книга се превръща в очакване, в гъдел и тръпка, в копнеж и жажда... превръща се в нещо специално.

     Надявам се издателите да осъзнаят, че всяка книга трябва да бъде специална, защото има какво да ти даде. Надявам се да се издават по-малко, но стойностни книги, книги на които си струва да отделиш жизнено време и да пуснеш душата си в света им, а те в замяна да те възнаградят с удовлетворение и дори истинско щастие. Защото наистина хубавата книга е щастие. Затова трябва да бъде изпипана и красива... Не по корица...красива отвътре.